“Така се нарича местността по османските списъци – Чеч. Откъде иде името? Никой не знае. Никой не знае нито къде е тая Чеч, нито какво има зад тия планини и други зад тях, а за Стамбул само са слушали като за нещо далечно и непостижимо”
– Людмил Стоянов –
Дати за провеждане: 1 – 4 май 2025 година
Краен срок за записване: 21 април 2025 година
Детайлно описание на програмата
Ден 0. (30.04.) Пристигане в село Туховища. Веселба и разстановка. Възможност за настаняване на закрито и на палатки.
Ден 1. (01.05.) Туховища – Жижево – Ваклиново – Осина – Дъбраш – “за да се върнем от юг, трябва да тръгнем на север”. Започваме с постепенно изкачване по каменистите склонове на височината Дикилиташ, която доминира района на Туховища. Изкачването е приятно и за около час и половина достигаме най-високата точка на Дикилиташ. Оттук се открива хубава панорама към склоновете на планината и долината на река Места. Продължаваме с кратко спускане и по широк горски път достигаме до село Жижево, където правим технологична почивка за сухи пасти. Следва ново изкачване по рида, наречен Тумба. Спираме за кратко покрай едноименната скална гробница – единствената от този тип в Западни Родопи. Оттук се открива хубава гледка на юг и запад към Боздаг, Алиботуш и Пирин. Следващата цел е билото Брезовец, което е наречено така заради обширните брезови гори, с които са залесени околностите. За около час достигаме до село Ваклиново, бивше Марулево, и впоследствие преименувано по името на загиналия граничар Вергил Ваклинов. След Ваклиново продължаваме на север по поречието на Осинската река като следващата цел е старинният мост изграден на реката под село Любча. Като финал за деня следва изкачване до село Осина и финалната точка – местността Чардака, където оставаме за нощувка на палатков лагер.
Разстояние за деня: 31 км
Денивелация: + 1131 м / – 628 м
Ден 2. (02.05.) Осина – Барутин – Касъка – Буйново – продължаваме на изток. Започваме яваш-яваш и, следвайки комбинация от асфалтови и горски пътища, за около час и половина достигаме до село Барутин, разположено по поречието на река Доспат. Оттук започва постепенно изкачване по горски път, следящ долината на река Караджа дере. Достигаме живописното село Касъка и при достатъчно желание и сили можем да се спуснем пеш до красивия водопад под селото. Следващата спирка е познатото село Змеица, където правим по-дълга спирка за обяд. Следва ново изкачване, този път по долината на реката със странно име Бел Дунав. За около два часа достигаме района на границата с Гърция, в близост до 14-та застава. Следва още едно кратко изкачване до местността Врътката, откъдето се открива хубава гледка към пограничните била, а в далечината на изток се издига масива на Перелик. За финал на деня следва дълго спускане през обширните поляни над Буйново, където оставаме за нощувка.
Разстояние за деня: 38.5 км
Денивелация: + 746 м / – 698 м
Ден 3. (03.05.) Буйново – връх Картала – връх Цакалос (Каинчал) – Потами – на юг, през границата. От Буйново започваме с ударно изкачване към връх Картала (Орлец) висок малко над 1800 м.н.в. На върха е възстановена бивша гранична наблюдателна вишка, от която се открива впечатляваща панорама във всички посоки. От Картала продължаваме по едва личаща билна пътечка на северозапад, пресичаме границата и се спускаме до горски път, по който се изкачваме до връх Каинчал (1815 м.н.в.), който в момента носи името Цакалос, идващо от чакал. На самия връх има причудливи скалички, от които се открива незабравима гледка към южните склонове на Родопите и Чеч, спускащи се към долината на река Места, а зад нея се издига характерния силует на драмския Боздаг.
От Каинчал се връщаме обратно по горския път в югоизточна посока и за около час достигаме района на гората Елатиа (Карадере), от която води началото си едноименната река, днес наречена Ватирема. Елатиа впечатлява с хубавите си иглолистни гори и по тази причина е обявена за защитена територия. Оттук следва дълго постепенно спускане по горски пътища в поречието на реките Карадере и Мъжделска, която в крайна сметка се влива в големия язовир на река Места под село Сидиронеро (Осеница).
Финалът на карането за деня е в село Потами (Борово), разположено в близост до водослива на реките Доспат (Рата) и Места.
В Потами нощуваме на палатки поради липса на места за настаняване.
Разстояние за деня: 63.6 км
Денивелация: + 1153 м / – 2065 м
Ден 4. (04.05.) Потами – Избища – Годешево – Туховища – обратно на север. От Потами започваме с постепенно изкачване в северозападна посока. Преминаваме през землищата на заличените села Витово и Избища и за около два часа и половина се изкачваме до границата, която пресичаме в района на местността Габер. От тази точка до село Годешево следва приятен горски път, а след още час сме и във финалната точка на кръгчето – село Туховища.
Разстояние за деня: 19.9 км
Денивелация: + 611 м / – 215 м
* Програмата може да претърпи промени в реда на провеждане в зависимост от климатичните условия и възможностите на групата.
Параметри на програмата
Такса за участие: 350 лв
ЦЕНАТА ВКЛЮЧВА:
ЦЕНАТА НЕ ВКЛЮЧВА:
Условия за участие
Пътуване – транспорта до и от Туховища не е организиран. Преди самото пътуване ще направим синхронизиране на участниците за споделено пътуване.
Настаняване – Туховища – къща за гости и палатки, местност Чардака – палатков лагер, Буйново – къща за гости и палатки, Потами – само палатки. При подаване на заявка за участие, моля да уточните вашите предпочитания за настаняване не по-късно от 10.04.2025 г.
Храна – в местата за настаняване ще имаме възможност да поръчаме вечеря и закуска, а за дневните хапвания ще разчитаме на селските магазини и кръчми по маршрута плюс каквото си носим в раниците.
Водач по маршрута – групата ще бъде водена от Васил Тодев и други водач/и от екипа на сдружение “Байкария”.
Въпроси и коментари можете да отправяте на tours.bikearea@gmail.com или на телефон + 359 88 518 4342 – Васил Тодев.