Детайлно описание на програмата

Ден 1. (19.09.) Аврамово – Вищерица. Събираме се предиобед на гара Аврамово, където оставяме автомобилите си и претоварваме багажа на съпътстващия автомобил. След кратка раздумка с разтяжка се качваме на колелата, че път ни чака. Яхваме маршрута Е8, който следва Велийшко-Виденишкото било и “слизаме” от него 20 км по-късно след Кьорава махала. Не след дълго вече катерим в съседния дял Дъбраш и със сълзи на очите си спомняме за онова спускане, което направихме от Беслет надолу. Спокойно, няма да го катерим. Скоро достигаме местността Гатера и долината на река Вищерица. Слънцето вече тръгва да залязва, а ние продължаваме още няколко километра надолу по течението, където оставаме за първа нощувка в едноименното горско стопанство.

Разстояние за деня: 40.2 км
Денивелация: + 711 м / – 648 м

Ден 2. (20.09.) Вищерица – Кочан. Дълъг и прохладен ден в дълбоките долини на Дъбраш. Денят започва както приключи вчерашният. Спускаме се по долината на Вищерица чак до вливането ѝ в Канина река. Там за разнообразие сменяме предавките и катерим нагоре по поречието до добре познатата местност Гроба. На това място достигаме и най-високата кота за деня, а километрите чукнаха трийсетак. Следва поредната долина, този път на река Бистрица, която бавно ни пренася в земята Чеч. Разточителен сладолед на мегдана в Кочан. Спим и отмаряме.

Разстояние за деня: 51.9 км
Денивелация: + 620 м / – 1153 м

Ден 3. (21.09.) Кочан – Елатия. Започваме да бродираме границата с южната съседка. Като за начало изпадаме в река Доспат, след което ни очаква първо по-сериозно изкачване за деня. Минаваме последователно през пограничните села Црънча и Бръщен и в района на връх Ваклиновска чука напускаме републиката. В Гърция имаме много ясна първа цел – Почанските скали или “стяни”, както има казват местните. Скалният мегалит носи името на обезлюденото село Почан, чиито жители са преселени през 20-те години на миналия век в Демиркой, Турция. След като отдадем нужното време на това слабо познато място се отправяме по дългия, лъкатушещ път към Елатия. Много ъпс & даунс, както можете да се досетите и денивелацията се трупа. Финишираме деня с впечатляваща статистика с окапали от гледки очи. Разтуха намираме в хладните напитки и тих мохабет.

Разстояние за деня: 63.9 км
Денивелация: + 1669 м / – 1016 м

Ден 4. (22.09.) Елатия – Фракто. Държим в посока изток. Редуват се била и дерета, а ние юнашки подсичаме всичко де що има да се подсече. Вляво от нас пограничните ръбове, по които не веднъж сме се потили, а на дясно синьо-зеленото море на планината докосва полето на Беломорска Тракия. Навлизаме в защитената зона Фракто, чиято природа е една от най-съхранените от човешко влияние в Европа. Завършваме деня с напоително 500 метрово катерене и оставаме за нощувка в горско селище “Фракто”, а над нас се извисява голото теме на връх Делибоска.

Разстояние за деня: 42.3 км
Денивелация: + 1037 м / – 1185 м

Ден 5. (23.09.) Фракто – Узунов камък. Планът е да се върнем до България, ама за малко. Стартираме със спускане с мечешка стъпка към водопадите на Фракто. Без да се мотаем много тръгваме да катерим бавно граничното било, докато не изскочим на браздата. Оглеждаме се, да не стане фал, и пресичаме в района на махала Черешките. Оттам нататък все познати линии. Първа спирка в читалището на с. Бориково. Катерим към Потока и се целим да се върнем отново в Гърция в района на с. Горна Арда. Следите ли колко пресичания станаха? Спим оттатък браздата в местността Узунов камък на палатки и закрито.

Разстояние за деня: 36.6 км
Денивелация: + 1157 м / – 1182 м

Ден 6. (24.09.) Узунов камък – Мочуре. Още един от по-лежерните дни, в които ще имаме възможност да не си даваме зор. Подсичащият път, който сме захапали от Елатия вече сме му свикнали. След 25 км родопско равно отново ще извадим паспортите за печат. Наредили сме се “равнис” и под строй пресичаме браздата. Финишираме почти в село Мочуре. Спим в китна вила и в двора на палатки.

Разстояние за деня: 32.4 км
Денивелация: + 910 м / – 1010 м

Ден 7. (25.09.) Мочуре – 916. Съдбата ни в този ден е предначертана. Клатим се нагоре по поляните над Мочуре и минаваме в близост до емблематичния връх и археологически обект Ченгене хисар или Циганско градище. Спомняте си какво следва нали? Съдилището нас си чака, но този път след върлото му било продължаваме по границата и я пресичаме за предпоследен път при връх Кулата. Оттам следва дълго и игриво спускане към село Пашевик (Пахни на гръцки). Влизаме с тропот в село Кентаврос и търсим мегдана за бюрек и турско кафе. Последни километри суркане по черно и чакъл до резиденцията 916, разположена над Ксанти. Посрещат ни на прясно окосена поляна, а тараторът го слагаме да изстива.

Разстояние за деня: 48.3 км
Денивелация: + 910 м / – 1720 м

Ден 8. (26.09.) 916 – Абдера. Сутрин едва кретаме. Клепачите скърцат като мокри накладки. Слагаме смазка и тръгваме. Остана да съберем сили за едно последно епично спускане по редените камъни към манастира над Ксанти – “Панагия Архенгелиотиса”. След голяма мелба сме събрали сили за последни 2 часа през къра, за да достигнем Абдера, а малко след това и бреговете на Бяло море. Не губим време в последните метри и с едната ръка държим кормилото, а с другата събличаме дрехите. Пристигаме рано и се отдаваме на заслужена почивка. Нощуваме на къмпинг.

Разстояние за деня: 33.5 км
Денивелация: + 57 м / – 517 м

Ден 9. (27.09.) Транспорт до България.

* Програмата може да претърпи промени в реда на провеждане в зависимост от метеорологичните условия и възможностите на групата.